Разграничаване от Декларация изх. № 324/06.02.2015 г. на Софийска Адвокатска Колегия

sofiiska_advokatska_kolegia

Във връзка с придобилата публичност Декларация на САК по повод на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, която е обект на заслужени подигравки и възмущение, в качеството си на член на САК се чувствам задължен да взема отношение по въпроса.

По принцип отминавам подобни памфлети без дори да се запозная със съдържанието им, но в случая това съдържание до такава степен ангажира общественото внимание, че е невъзможно за уважаващ себе си юрист да остане безучастен. Трудно ми е да преценя дали най-омерзително е оформлението и езиковата неграмотност на това произведение, неговата юридическа несъстоятелност или пък примитивната еснафщина, която то изразява.

Не искам да навлизам в детайли по съдържанието на самия законопроект, който е дал вдъхновение за създаването на тази безразсъдно смела, но неподписана позиция, която в очите на обществеността изглежда като да изразява мнението на всеки един адвокат – член на САК. Не, това е една претенция без фактическо покритие. Държа изрично да подчертая, че аз в качеството си на член на САК не съм упълномощавал никого да изразява моето мнение по този въпрос, нито съм давал съгласието си със съдържанието на тази декларация. Но тъй като тя се самозаявява да е от името на всички „НИЕ, ЧЛЕНОВЕТЕ НА СОФИЙСКИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, КАТО ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОГРОМНАТА ЧАСТ НА АДВОКАТСКАТА ОБЩНОСТ В Р. БЪЛГАРИЯ“, държа изрично да се разгранича от съдържанието и посланието й.

Изготвеният законопроект има своите безспорно полезни и смислени идеи, както и отявлено вредни и неразумни предложения, довели до настройване на общественото мнение срещу него; наред с това има важни проблеми, които въобще не са идентифицирани от него. Добър или лош, както и всеки друг законопроект, напълно естествена фаза от процеса на превръщането му в закон е свободното му обсъждане от всеки гражданин и организация, включително от „самодейни“ адвокати, предизвикали възмущение в декларацията на САК. За да не утихва това възмущение, нека всеки се чувства свободен да ме заклеймява като „самодеен адвокат“ с целия комсомолски плам, на който е способен.

Очевидно авторите на тази декларация не са скъсали с парадигмите на тоталитарното правосъзнание щом считат, че адвокат не може да има различно мнение по законопроект от становището на Висшия адвокатски съвет, а призивът им за „закриване на сайтове“ с различна от тяхната позиция е, меко казано, скандален. Като провокация към този нелеп призив публикувам настоящата си позиция на своя уеб сайт, пък нека който е несъгласен с нея го закрие с предвидените в закона средства за това.

Скъпи, в чисто финансов смисъл, колеги от управителните органи на САК. Свободата на съвестта и мисълта е ценност, чиято ненакърнимост е гарантирана в член 37 от действащата Конституция на Република България. Никой не Ви кара да приемате чуждото мнение, но сте длъжни от установения в страната ни правов ред да го уважавате. В тази връзка обръщам внимание, че тази декларация представлява сама по себе си грубо потъпкване на задължението по чл. 89, т. 5 от действащия закон за адвокатурата, тъй като дълбоко компрометира репутацията и честта на адвокатската професия и съответно на всеки, който я упражнява. Предвид липсата на кураж декларацията да бъде подписана от авторите си не очаквам проява на достойнство и понасяне на отговорност за това нарушение, просто го отбелязвам като факт.

В заключение бих искал да изразя и острото си несъгласие и възмущение от възприетата линия на постоянна конфронтация с колегите юристи, упражняващи професията като нотариуси, юрисконсулти, съдебни изпълнители и магистрати. Да се квалифицират те като „ВСЯКАКВИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ЮРИСТИ“ и да се държат едва ли не отговорни за икономическите несгоди на някой адвокат е не просто нелепо, а е израз на долнопробна еснафщина, която пък от своя страна предизвиква аналогична реакция от страна на професионалните организации на тези колеги. Генерирането на напрежение и вражда между адвокатурата и останалите юридически професии е глупаво и вредно, защото в крайна сметка всички ние работим в една и съща сфера и се сблъскваме със сходни трудности, макар и от различни позиции. В този смисъл всички имаме споделен интерес – от реалното, а не чисто формално установяване на върховенството на закона, от действащи институции, от ефективна и справедлива съдебна система.

Къде са декларациите на САК по тези ключови не само за упражняването на професията ни, но и на битието ни като граждани, теми? Къде е декларацията на САК по отношение на скандалите около случайното разпределение на делата? Къде е декларацията на САК по отношение на позицията на колегите-съдии, които заложиха кариерното си развитие, за да защитят справедливия и безпристрастен процес? Къде е декларацията на САК по отношение на атаки от страна на представители на изпълнителната власт срещу конкретни колеги-съдии? Къде е декларацията на САК по отношение на скандалите във ВСС? Къде е декларацията на САК по отношение на използването на държавни институции като бухалки срещу неудобни медии или конкуренти?

Колеги. Уважение не се печели със сервилност.

Адвокат Александър Иванов