Националните органи упражняват общ надзор, за да гарантират правата на пътниците във въздушния транспорт, но не са длъжни в случай на индивидуални жалби да предприемат действия

Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-145/15 и С-146/15
K. Ruijssenaars, A. Jansen и J.H. Dees-Erf/Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu

По силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Съюза при отмяна на полет въздушният превозвач е длъжен да  положи грижа за съответните пътници, както и да им изплати обезщетение (между 250 EUR и 600 EUR, в зависимост от разстоянието).

Също така всяка държава членка е длъжна да определи орган,  който  да  отговаря за  прилагането на  това законодателство.  Всеки пътник може да сезира този орган за  нарушение на Регламента.  В  случай на нарушение санкциите трябва да  са ефективни,  съразмерни и възпиращи.

В Нидерландия държавният секретар  е определен за  компетентен  национален орган.  Във  връзка с това той има общо правомощие да предприема принудителни действия, по-специално когато въздушният превозвач системно отказва да  обезщети пътниците.  Държавният секретар  обаче  не може да предприема принудителни действия по молба на пътник в отделен случай.

В този контекст Raad van State (нидерландският Държавен съвет)  разглежда два спора,  свързани с пътници във въздушния транспорт, на които е отказано изплащането на  обезщетение.  Те подават молба до държавния секретар да предприеме принудителни действия срещу съответната авиокомпания, което  той отказва. Raad  изразява съмнения за правомощието на държавния секретар в индивидуални случаи да предприема принудителни  действия  по молба на пътниците и отправя до Съда въпрос в този аспект.

В днешното си решение Съдът тълкува  най-напред понятието „жалба“, каквато всеки пътник  може да подаде до  посочения орган.  Според Съда за това понятие  следва  по-скоро  да се  счита, че обхваща предупрежденията, предназначени да допринесат за надлежното  прилагане на Регламента като цяло, без този орган да е длъжен въз основа на такива жалби  да предприема действия, за да гарантира правото на всеки отделен пътник да получи  обезщетение.

Колкото до понятието „санкция“, то обозначава действията, предприети в отговор на  нарушенията, които органът разкрива при изпълнение на функцията си по общ надзор, а не  принудителните административни действия, които трябва да бъдат предприети във всеки  отделен случай.

Ето защо Съдът приема, че компетентният национален орган по принцип не е длъжен да предприема принудителни действия срещу въздушните превозвачи, за да ги принуди да изплатят обезщетенията, предвидени от Регламент № 261/2004.

Съдът обаче подчертава, че с оглед на целите на Регламента и на свободата на действие, която държавите членки имат при предоставянето на желаните от тях правомощия на органите, държавите членки могат, за да не допуснат недостатъчна защита на правата на пътниците във въздушния транспорт, да оправомощят този орган в случай на подадени индивидуални жалби да предприеме действия.