На 17 февруари 2016 г. Съдът на ЕС постанови решение по дело C‑429/14, образувано във връзка със спор относно обезщетение за вреди, причинени от закъснение на полет на Air Baltic Corporation AS, в който са превозвани двама служители на Специалната следствена служба на Литва. Договорът за въздушен превоз е бил сключен между въздушния превозвач и Специалната следствена служби на Литва.
Въпросът, отправен до СЕС, е бил:
Следва ли членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал да се разбират и тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач носи отговорност спрямо трети лица, включително работодателя на пътниците (юридическо лице, с което е сключен договор за международен превоз на пътници), за вредите, причинени от закъснението на полет, заради което ищецът (работодател) е направил допълнителни разноски, свързани с това закъснение (например тъй като следвало да изплати дневни пари при командировка)?
Отговорът на СЕС е в унисон с наложената тенденция за разширяване обхвата на отговорността на въздушния превозвач и гласи:
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 година, и по-специално членове 19, 22 и 29трябва да се тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач, сключил договор за международен превоз с работодателя на превозвани пътници, какъвто е случаят по главното дело, носи отговорност спрямо този работодател за вредите, причинени вследствие на закъснението на полетите, с които пътували неговите работници или служители в съответствие с този договор, в резултат на което посоченият работодател понесъл допълнителни разходи.
След това решение няма никакъв спор, че при причиняване на вреди вследствие на закъснение на полети, осъществени в изпълнение на договор за международен превоз на пътници, сключен между въздушен превозвач и работодател, се обезщетяват не само вредите, причинени на даден пътник, но също и към вредите, претърпени от работодателя.