На 28 август в Официален вестник на ЕС беше публикуван Регламент (ЕС) № 912/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна.
Този Регламент е важен компонент от общата инвестиционна политика на ЕС. С влизането в сила на Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции попаднаха в списъка с тематични области в обхвата на общата търговска политика. В съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът вече разполага с изключителна компетентност в областта на общата търговска политика и може да бъде страна по международни споразумения, включващи разпоредби относно преките чуждестранни инвестиции.
Възможността за уреждане на спорове между инвеститор и държава се съдържа обичайно в спогодбите за защита на инвестициите. В момента съществуват около 3 000 такива двустранни инвестиционни спогодби, от които около 1 400 са сключени от държави членки на ЕС. Повечето от тях съдържат механизъм за уреждане на спорове, който е необходим за защита на инвестициите в трети държави.
ЕС води международни преговори за сключване на търговски споразумения с правила относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове, като междувременно е съдоговорител по договора за енергийната харта, в който също има подобни правила. Като част от политика в областта на инвестициите, ЕС се стреми да въведе съществени подобрения на съществуващия механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS) като изисква повече прозрачност, отчетност и предвидимост. В международните споразумения ЕС поема сериозни задължения за прозрачност: всички документи и заседания трябва да бъдат публични, трябва да се предвидят правила срещу злоупотреба със системата и относно гарантиране на независимостта и незаинтересоваността на арбитрите.
Регламентът ще осигури прозрачност при споровете, които ще възникнат по бъдещите споразумения, като се предвижда система от консултации и обмен на информация между Комисията, държавите членки и Европейския парламент.
Когато се сключат споразумения за защита на инвестициите от ЕС, те ще заменят двустранните споразумения между държавата членка и съответната трета държава.
Регламентът въвежда правила за управление на бъдещи спорове между инвеститор и държава. Той определя къде е най-добре да се защитават интересите на ЕС и на държавата членка в случай на спор по търговско споразумение на ЕС и договора за енергийната харта. Има правила, които установяват принципи за локализиране на всякакви потенциални разходи или обезщетявания. Предвижда се, че държавите членки ще бъдат ответници по спорове относно третиране, предоставено от тях. ЕС ще е ответник, когато спорът се отнася изключително до третиране от страна на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, предоставено чрез установени от тях мерки.
Независимо, че Регламентът ще се прилага след 17 септември 2014, неговите разпоредби ще влязат в действие едва по повод на спорове между инвеститор и държава, за които се прилага споразумение на ЕС, съдържащо ISDS механизъм.